Възможността да се регистрират търговски дружества – ЕООД и ООД – с капитал от 2 лева доведе до значителното им увеличаване в Търговския регистър. Дружествата се учредяват със сериозни намерения за бизнес, но често остават без дейност и не генерират приходи, а собствениците им продължават да се издържат с работа по трудов договор в други предприятия.
Ще разгледаме ситуацията, при която безработният с прекратен трудов договор желае да получава обезщетение за безработица, но същевременно е едноличен собственик или съдружник и управител на дружество с ограничена отговорност.
Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат физическите лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта (Дирекция „Бюро по труда“) в 7-дневен срок от прекратяване на осигуряването;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българския закон или по законодателството на друга държава.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, подадено в 3-месечен срок от прекратяване на осигуряването.
Лицата, които развиват дейност като еднолични собственици, съдружници и управители, се осигуряват като управители (съгласно договор за управление и контрол) или като съдружници (с регистрация в Националната агенция по приходите като самоосигуряващи се лица). В първия случай – като управители – те са длъжни да се осигуряват във фонд „Безработица“, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а във втория случай – като съдружници – не се осигуряват във фонд „Безработица“, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
В описания случай на работещ в друго предприятие, за да възникне правото му на парично обезщетение за безработица, лицето следва да е прекратило осигуряването си освен по трудовия договор, така също и на всички други основания, свързани с дейност по полагане на труд – да има прекратен договор за управление и контрол в собственото дружество; да е прекъснал осигуряването си там като самоосигуряващо се лице; или да е прекратил осигуряването си по граждански договор, когато полученото възнаграждение по гражданския договор е равно на или по-голямо от минималната работна заплата за страната (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, виж и т. 6).
Моментът, от който е прекратена дейността на лицето, свързана с осигуряване в ЕООД или ООД, на което то е едноличен собственик или съдружник и управител, е от съществено значение за правото му да получи обезщетение за безработица и за неговия размер.
Кога държавата не дължи обезщетение за безработица?
Ако лицето, след прекратяване на трудовия му договор, е продължило известен период от време да се самоосигурява като собственик или съдружник в търговско дружество, то не е заплащало осигуровки за фонд „Безработица“. В случай че това самоосигуряване е продължило повече от 6 месеца след прекратяване на трудовия договор, същото лице няма да получи обезщетение за безработица от държавата. Това е така, защото съгласно изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО за него трябва да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Според същото законово изискване осигуряването по трудов договор трябва да е било с минимална продължителност 12 месеца.
Кога държавата дължи обезщетение за безработица в минимален размер?
Държавата дължи обезщетение за безработица в минимален размер, когато безработният вече е получил обезщетение за безработица преди по-малко от три години, предхождащи настоящото му искане. (чл. 54б, ал. 4 от КСО)
Държавата дължи обезщетение за безработица в минимален размер и когато последната дейност на лицето, свързана с осигуряване, е прекратена по негово желание или съгласие или поради виновното му поведение, съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО. Законът има предвид не само случаите на прекратен трудов договор по взаимно съгласие, по искане на служителя или дисциплинарното му уволнение. Ако едно лице е уволнено от работодателя си по трудов договор, но е продължило да се осигурява в собственото си търговско дружество като едноличен собственик, съдружник или управител, то прекратяването на последната му дейност ще бъде по негово желание и държавата ще му дължи обезщетение за безработица в минимален размер.
Кога държавата дължи обезщетение за безработица в по-висок размер?
За да получи по-голямо обезщетение за безработица, уволненият безработен по трудов договор трябва да е прекратил осигуряването си като едноличен собственик или съдружник и управител на търговско дружество от дата, предхождаща уволнението му от работодателя.
Някои лица изобщо не подават данни в НАП, че ще се осигуряват в собствените си дружества, поради което няма нужда да подават данни за преустановяване на дейността. Управителите на действащи търговски дружества обаче са правно задължени да се осигуряват в тях, с изключение на тези, осигурени на максималния осигурителен доход на друго място. Едноличните собственици и съдружниците също са задължени да се осигуряват, когато извършват дейност в предприятието с личен труд. Действителното упражняване на търговска дейност е пречка за получаване на обезщетение за безработица от държавата! За да се прекрати валидно осигуряването във връзка с личната търговска дейност, дружеството трябва да е било неактивно, без реализирани сделки през периода на преустановяване на осигуряването на управителя или на собственика на капитала, или, алтернативно, дружеството трябва да е било напуснато или продадено.
Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При по-благоприятната ситуация за безработния дневното парично обезщетение за безработица е 60 % от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.