I. Системи за определяне на трудовото възнаграждение
Съществуват две системи за определяне на възнаграждението по трудов договор, установени от Кодекса на труда – според времетраенето на работата и според изработеното (за единица изработка = трудова норма). И двата начина за формиране на заплатата се уговарят между страните в трудовия договор, тъй като възнаграждението е основен елемент от съдържанието на договора.
Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. Трудовите норми като количество обаче се определят и изменят едностранно от работодателя (с негова заповед) с оглед установяване на нормалната интензивност на труда, след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители.
При трудово възнаграждение, което е поставено в зависимост от единица изработка (трудова норма), на работника или служителя се заплаща според изработеното от него. При трудово възнаграждение, което е поставено в зависимост от работното време, на работника или служителя се заплаща за времето, през което той е в услуга на работодателя.
(За справка: чл. 66, чл. 247 и чл. 250 от Кодекса на труда)
II. Дневен и нощен труд
1. Дневен труд
Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Нормалната продължителност на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
(За справка: чл. 136 от Кодекса на труда)
2.1. Нощен труд
Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа.
Нощен е трудът, който се полага от 22:00 ч. до 06:00 ч., а за работници и служители ненавършили 16-годишна възраст – от 20:00 ч. до 06:00 ч. Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки, физиологични почивки за отдих и възстановяване и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
Нощният труд е забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; бременни работнички и служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро; майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; и работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
2.2. Особени правила при полагане на нощен труд
Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко 3 часа нощен труд (от 22:00 ч. до 06:00 ч.), както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко 3 часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. За тях важат следните правила:
Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи за сметка на работодателя. Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят, при когото работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да ѝ предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
2.3. Нощният труд при работа на смени
Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Редуването на смените в предприятието се определя в Правилника за вътрешния трудов ред.
2.4. Заплащане на нощния труд
Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от работодателя и работника или служителя, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв.
(За справка: чл. 140, чл. 140а, чл. 141 и чл. 261 от Кодекса на труда, чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Наредба № 15 от 31 .05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа)
