Описаните в статията законови промени ще влязат в сила от 1 юли 2024 г.
I. Съдът задължава страните по гражданско дело да участват в първа среща по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
- разпределяне на ползването на съсобствена вещ;
- парични вземания, произтичащи от съсобственост;
- делба;
- искове, свързани с управлението на етажната собственост;
- изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност;
- отговорност на управител или контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди.
II. Съдът може да задължи страните по гражданско дело да участват в първа среща по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
- развод по исков ред;
- разрешаване на спорове относно упражняване на родителски права, местоживеене на детето, лични отношения с детето и издръжката му;
- изменение на мерките, свързани с упражняване на родителски права, местоживеене на детето, лични отношения с детето и издръжката му;
- разрешаване на разногласия относно упражняване на родителски права и задължения;
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото на детето;
- издръжка;
- парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
- съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
- собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- защита на членствени права в търговско дружество или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството, искове за отмяна на решения или действия на органи на кооперация, искове за отмяна на решения на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел;
- защита на права на интелектуалната собственост.
Когато съдът има право на преценка дали да препрати страните към производство по медиация, той съобразява всички обстоятелства по делото, включително когато:
- между страните са налице трайни отношения;
- между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;
- по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;
- разноските за съдебното производство може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
- бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
- основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
- са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.
Във всички случаи по т. I и т. II съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато:
- процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
- първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на съдебното производство;
- ответникът признае иска;
- страна по делото е държавата или държавно учреждение;
- страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
- по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.
III. Производство пред съда:
Във всяко положение на делото след изтичане на срока за отговор на исковата молба и до приключване на съдебното търсене съдът задължава страните или може да ги задължи да участват в процедура по медиация, след като извърши преценка на горепосочените обстоятелства.
Производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Страните са длъжни да участват в процедурата по медиация само веднъж в рамките на съдебното производство.
Медиацията се провежда в определен от съда срок, който е не по-дълъг от 2 месеца от съобщаването за това на страните. По общо съгласие на страните процедурата може да продължи и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството по делото се спира.
Когато в процедурата по медиация страните са постигнали споразумение, в зависимост от неговото съдържание, съдът прекратява делото или одобрява постигнатата спогодба.
Ако не се постигне споразумение между страните или одобрената от съда спогодба се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за останалата част.
Когато страните са постигнали спогодба във връзка с предмета на няколко висящи дела, тя се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях дела изцяло или частично според съдържанието на спогодбата.
IV. Производство по медиация:
Задължителната медиация се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд. Извън задължителните случаи в тези центрове може да се проведе медиация и по инициатива на страните по висящо съдебно дело. Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списък на медиаторите към съдебния център по медиация, които се определят от центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните. Медиаторите са само лица с висше юридическо образование, преминали през специализирано обучение по медиация и допълнителен подбор.
Страните са длъжни добросъвестно да участват в първа среща в процедура по медиация с обща продължителност от 1 до 3 часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права на участие. За начало на процедурата по медиация се считат денят и часът на първата среща с медиатор, за което страните се уведомяват от координатора на съдебния център. Срещата се отлага при наличие на непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява координатора. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж. Медиацията може да продължи по общо съгласие на страните и след завършване на първата задължителна среща. Страните участват в процедурата лично или чрез представител, упълномощен с писмено пълномощно. В подкрепа на страните могат да участват също адвокати и други специалисти.
Процедурата по медиация по висящо съдебно дело се прекратява:
- с постигане на споразумение;
- по взаимно съгласие на страните;
- при отказ на една от страните;
- при смърт на страна по спора;
- при прекратяване на юридическото лице – страна по спора;
- след изтичане на 2 месеца от началото на процедурата, освен ако по общо съгласие на страните тя продължи и след този срок, но не по-късно от изтичане на 6 месеца от началото на процедурата;
- когато страните не постигнат споразумение;
- когато страните не постигнат съгласие за продължаването ѝ.
При смърт на страна по делото или прекратяване на юридическо лице – страна по делото, настъпили преди да завършат срещите в задължителната процедура, медиацията започва отначало с участието на правоприемника на страната по делото.
Споразумението, постигнато в задължителната процедура по медиация, се сключва в писмена форма.
V. Лично мнение:
Много се изговори в публичното пространство дали е редно да има задължително участие в производството по медиация, тъй като това влиза в колизия с един от основните принципи на медиацията, а именно нейната доброволност. За разлика от съдебното призводство, където съдът налага решението си на страните и те са длъжни да се съобразят с него, медиацията се характеризира с повече свобода, гъвкавост и лична инициатива на страните, поради което става възможно постигането на споразумение. В този процес те само се подпомагат от медиатора като неутрален посредник и той не решава спора вместо тях, а им съдейства да изчистят противоречията.
Основната идея на настоящите законодателни промени е да се разтовари претрупаната с дела система на гражданските съдилища.
Моето мнение относно това трябва или не да превръщаме медиацията в задължителен инструмент за решаване на правни спорове се различава от мнението на колегите, които твърдят, че е редно медиацията да остане само доброволна и да стартира по инициатива и общо съгласие на страните. В нашето консервативно общество властва убеждението, че завеждането на съдебно дело е единственият легален начин за получаване на справедливост. На доброволното уреждане на правни спорове чрез постигане на споразумение се гледа като проява на слабост. Затова една задължителна среща по медиация би могла да изиграе ролята на полезна провокация и да разчупи мисленето на страните, което пък да доведе до извънсъдебно споразумение и да им спести много време, нерви и разходи. Задължителната среща с медиатор може да свърши добра работа, ако е останало нещо премълчано, но напиращо да бъде изречено, ако някоя от страните е имала идея за доброволното уреждане на спора, но по редица причини това не е достигнало или е останало необмислено от насрещната страна и други.
Само времето ще покаже какво още може да се направи и промени, за да бъде задължителната медиация смислен процес, а не поредната законодателна авантюра.