Съгласно закона родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс). В случаите на развод или фактическа раздяла родителят, при когото не живее детето, трябва да заплаща месечна издръжка. Издръжката се определя по споразумение между родителите или по съдебен ред, ако те не могат да постигнат съгласие. При определянето ѝ по съдебен ред се вземат предвид нуждите на детето и възможностите на родителя, а минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от ¼ от минималната работна заплата за страната.
В нормалната ситуация на разделени родители издръжката на детето се заплаща от родителя, който не упражнява родителските права или, ако той няма средства, при образувано изпълнително дело срещу него, от държавата, а тя след това си търси платените средства от задължения родител.
Особен е случаят, когато задълженият родител страда от някакво заболяване и получи експертно решение от ТЕЛК/ НЕЛК, което му дава право на инвалидна пенсия. Въпреки липсата на работоспособност, родителят остава задължен по силата на закона да издържа непълнолетните си деца, което означава, че по искане на другия родител съдът може да го осъди да заплаща издръжка.
Съгласно чл. 446 и чл. 446а от Гражданския процесуален кодекс, върху трудовите доходи и пенсиите не могат да се правят удръжки от съдебния изпълнител, ако размерът им не надхвърля минималната работна заплата за страната. Изключение обаче е предвидено за задълженията за издръжка: там присъдената сума за издръжка може да се удържа изцяло, независимо от размера на трудовия доход или на пенсията. Например при пенсия за инвалидност за 100 % трайно изгубена работоспособност на родителя (в размер на 238,74 лв.) може да се направи удръжка от 140 лв. или за повече според пълния присъден размер на издръжката на непълнолетното дете. В този дух на закона е и чл. 114а от Кодекса за социалното осигуряване, според който при определяне на размера на пенсията при налагане на запор, се включват и добавките към нея, с изключение на добавката за чужда помощ.
Законът дава приоритет на нуждаещото се от издръжка дете за сметка на болния родител. Доколко това е правилно е въпрос, на който всеки би могъл да даде морална оценка според собствените си разбирания. Съдебната практика обаче до голяма степен се движи от изложеното по-горе.
Съществува и друг законов текст, който не бива да бъде пренебрегван: Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред – от деца и съпруг, родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри, дядо и баба. Ако лицата от предходния ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. (чл. 140 от Семейния кодекс).
Въпреки този текст обаче, родителите не се освобождават от законовото си задължение да издържат децата си, така че отговорът на въпроса от заглавието на тази статия е утвърдителен – могат да се удържат суми за издръжката на дете от пенсията за инвалидност на родителя при образувано изпълнително дело срещу него за неплатена издръжка.
