Илия Цанов е първият официален служебен защитник в историята на България, назначен в това си качество по процеса срещу заловените Ботеви четници.
След кървавия погром на Априлското въстание през 1876 г. е сформиран извънреден турски съд под председателството на Хакъ паша с участието на прокурор, съдия-следовател и служебен защитник на четниците в лицето на българина Илия Цанов.
Делото е прецедент в турската съдебна практика. На 8 юли 1876 г. извънредният съд започва разглеждането на делата в Русе. Обвинението иска смърт чрез обесване на 13 от подсъдимите, а за други петима – привременен затвор. Сигурни в изхода на делото, турците вече са издигнали и 13 бесилки. От служебния защитник Илия Цанов се очаква само да направи прошение за милост. Под силното напрежение от предварително подготвените бесилки, той произнася блестяща защитна реч на перфектен турски език, подкрепена със сериозни правни аргументи и призовава съда да не уважи искането на обвинението. Цели два часа той защитава поотделно всеки един от подсъдимите и убедително доказва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни. Той е толкова убедителен, че и онези, които са най-зле настроени срещу него, неволно се съгласяват с доводите му. И успява – искането на прокурора за смъртно наказание отпада!
Процесът приключва без да е произнесена нито една смъртна присъда. Илия Цанов не само печели делото в турския съд, но и грабва симпатиите на европейските представители и журналисти на процеса. Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник. Английският, френският и австроунгарският консули отбелязват компетентността на защитника българин. Австроунгарският дипломат Оскар Монтлонг характеризира първия обществен защитник като юрист „от Демостенов тип и горещ народен трибун“, който „без страх“ говори истината за свободолюбивите стремежи на българите. На 29 юли 1876 г. пред същия съд Илия Цанов защитава Кирил Ботев (брат на Христо Ботев), сина на баба Тонка Никола Обретенов и други.
