Имуществени отношения между съпрузите

Българският Семеен кодекс познава три режима на имуществени отношения между съпрузи – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Режимът на имуществените отношения се регистрира служебно в електронен регистър към Агенцията по вписванията чрез общината или кметството, където се съхранява актът за сключен граждански брак. По време на брака имущественият режим може да се промени по волята на двамата съпрузи и това отново се регистрира в електронния регистър и се отбелязва в акта за сключен граждански брак. Регистърът на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията е публичен и всеки може да поиска справка или удостоверение за избрания от съпрузите режим.  Ако съпрузите не са избрали режим на имуществените си отношения и няма вписан такъв в електронния регистър, се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.

І. Съпружеската имуществена общност означава, че вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са обща собственост на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

При този режим лично имущество на съпрузите са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Управление и разпореждане с общото имущество:  Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите (напр. даването под наем). Разпореждането (продажба, замяна, дарение) с общо имущество се извършва заедно от двамата съпрузи.

Разпореждане с лично имущество:  Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.

Разпореждане със семейното жилище лична собственост: Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Може да се определи по-голям дял на единия съпруг при определени условия съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, както и част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност.

ІІ. Законовият режим на разделност: правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Изключение прави при прекратяване на брака по исков ред, че всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

При разпореждане със семейното жилище се прилагат посочените по-горе правила, както при съпружеската имуществена общност.

Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият съпруг дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

ІІІ. Договорният режим означава съпрузите да сключат брачен договор при встъпване в брак или по време на брака си. Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществените отношения между съпрузите (относно правата им върху имуществото, което се придобива по време на брака, както и върху имуществото, притежавано от тях преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; участието на съпрузите в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака; други имуществени отношения). Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка придобитото преди брака имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Брачният договор не може да съдържа разпореждания и за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните. Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в Имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване на удостоверението за сключен граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, той се изпраща в службите по вписванията служебно по разпореждане на съдията по вписванията.

Брачният договор се прекратява:

  1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
  2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
  3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

Брачният договор може също така да бъде развален или да бъде обявен за недействителен.

Имуществени отношения между съпрузите
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова