Компетентен съд и приложимо право при развод между съпрузи с различно гражданство и пребиваващи в държава-членка на ЕС

Войната на семейство Роуз

І. Кой е компетентният съд в случай на развод при различно гражданство и местопребиваване на съпрузите в държавите-членки на ЕС?

Компетентни да разглеждат делата, свързани с развод, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия:

  1. съпрузите имат обичайно местопребиваване;
  2. съпрузите са имали последно обичайно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там;
  3. ответникът има обичайно местопребиваване;
  4. в случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване;
  5. ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска;
  6. ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка;
  7. Компетентен е съдът и на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи.

Страните не могат да изберат съд, различен от изброените по-горе, но не е задължително да се обърнат към съда в посочения по-горе ред, т.е. компетентните съдилища са изброени алтернативно и кой от тях ще бъде сезиран зависи от волята на съпрузите.

В случай че делото за развод е заведено в съдилищата на повече от една държава-членка, съдът, в който делото е заведено за първи път, се смята за компетентен. С други думи, ако едно дело е заведено в определен съд, този съд ще е компетентен, дори и делото впоследствие да е заведено в съд на друга държава-членка.

Когато никой съд на държава-членка не е компетентен по горепосочените правила, компетентността се определя във всяка държава-членка съобразно нейното законодателство.

Срещу съпруг-ответник, който няма обичайно местопребиваване или не е гражданин на държава-членка, другият съпруг – гражданин на държава-членка, пребиваващ на територията на друга държава-членка, може да се възползва от правилата за компетентност, приложими в тази държава.

Развод, даден в една държава-членка, се признава автоматично в другите държави-членки без каквито и да е специални процедури.

ІІ. Правото на коя държава-членка ще се приложи при развод?

Съпрузите могат да договорят писмено кое ще е приложимото право в случай на развод между тях, тъй като дотук разгледахме правилата само за компетентността на съда за завеждане на делото за развода.

Споразумението за приложимото право може да бъде сключено и изменяно най-късно до момента на подаване на молбата за развод пред съда. Ако правото на сезирания съд предвижда това, съпрузите могат да определят приложимото право пред съда и в хода на съдебното производство. В такъв случай споразумението им се отбелязва в протокола съгласно правото на сезирания съд. Избраното от съпрузите приложимо национално право трябва да бъде задължително някое от изброените по-долу:

  1. правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението;
  2. правото на държавата на последното обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото единият от тях все още пребивава там към момента на сключване на споразумението;
  3. правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на сключване на споразумението;
  4. правото на сезирания съд.

При липса на избор на приложимо право от съпрузите разводът им ще се урежда от:

  1. правото на държавата на обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда или, ако не е изпълнено това условие,
  2. правото на държавата на последното обичайно местопребиваване на съпрузите при условие, че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда и единият от съпрузите все още живее в тази държава или, ако не е изпълнено това условие,
  3. правото на държавата, чиито граждани са съпрузите към момента на сезиране на съда или, ако не е изпълнено това условие,
  4. правото на държавата на сезирания съд.

Тази кратка статия не претендира за изчерпателност при разглеждане на въпросите, свързани с разтрогването на брачната връзка. В някои държави-членки е предвиден институтът и на т.нар. „законна раздяла“, при която съдът прогласява, че съпрузите ще живеят отделно и се уреждат някои отношения между тях, без да се разведат веднага (както по българското законодателство). По отношение на родителската отговорност, издръжката и имуществените отношения между съпрузите съществуват други правила, които трябва да се съобразят от всяка двойка, взела решение да се разведе.

Компетентен съд и приложимо право при развод между съпрузи с различно гражданство и пребиваващи в държава-членка на ЕС
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова