С влизането в сила на Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) относно пазарите на криптоактиви в ЕС и приемането на националния Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) в България, секторът премина от „сивата зона“ към строго регулирана финансова екосистема. Целта на нормативните актове е защита на потребителите, финансова стабилност и насърчаване на иновациите чрез ясни правила.
1. Основни понятия в регламента
Съгласно MiCA, криптоактивите са цифрово представяне на стойност или права, които могат да бъдат прехвърляни и съхранявани електронно посредством технологията на децентрализирания регистър или друга подобна технология.
Децентрализираният регистър е информационно хранилище за записи на трансакции, което се споделя и синхронизира между мрежови възли въз основа на механизъм за консенсус.
Криптоактивите се делят на три основни категории, всяка със специфичен режим на надзор:
- Токени, обезпечени с активи (ART): Вид криптоактиви, които не са токени за електронни пари и при които се цели поддържане на стабилна стойност чрез обвързването им с друга стойност или право (или комбинация от тях), включително една или повече официални валути.
- Токени за електронни пари (EMT): Вид криптоактиви, чиято цел е да поддържат стабилна стойност чрез обвързването им със стойността на една единствена официална валута.
- Други криптоактиви: Обхващат широк спектър, включително потребителски токени (utility tokens) – криптоактиви, предназначени единствено за осигуряване на достъп до стока или услуга, предоставена от техните издатели.
„Бялата книга“ за криптоактивите е задължителен информационен документ, който трябва да бъде изготвен при публичното предлагане или допускане до търговия на криптоактиви в ЕС. Нейната цел е да се информират потенциалните държатели за проекта, издателя, правата и рисковете за активите, като информацията трябва да бъде обективна, ясна и неподвеждаща. По MiCA бялата книга не е маркетингов материал, а регулаторен документ с правна отговорност. Издателят или лицето, което предлага публично криптоактива, ако не е самият издател, съставят бялата книга и носят отговорност за нейното съдържание. Тя се представя на регулаторните органи (КФН/БНБ) и се обявява публично на уебсайта на компанията.
Участници и дейности на пазара
• Издател: Физическо или юридическо лице (или друго предприятие), което издава криптоактиви.
• Предложител: Субект, който предлага публично криптоактиви (може да бъде издателят или друго лице).
• Доставчик на услуги за криптоактиви (CASP): Юридическо лице или предприятие, което предоставя професионално една или повече услуги за криптоактиви на клиенти.
• Публично предлагане: Съобщение до лицата, предоставящо достатъчно информация за условията на предлагането и активите, за да им позволи да вземат решение за покупка.
Изисквания към доставчиците на услуги за криптоактиви (CASP)
- Минимален капитал: Доставчиците трябва да разполагат по всяко време с капитал, равен на по-високата стойност между една четвърт от общите разходи за предходната година или фиксирана сума според вида на предлаганата услуга (Клас 1 – 50 000 евро; Клас 2 – 125 000 евро; Клас 3 – 150 000 евро).
- Европейски „паспортен“ режим: Веднъж лицензиран от КФН, български доставчик на услуги за криптоактиви може да предоставя услуги трансгранично или чрез клон в други държави членки на ЕС, без да се изисква физическо присъствие в приемащата държава, след като уведоми своя орган по произход – КФН.
- Безопасност на активите: Доставчиците на услуги за криптоактиви са длъжни да осигурят отделяне на клиентските криптоактиви от собствените активи на компанията като защита при несъстоятелност.
- AML/KYC процедури: Задължителна идентификация на клиентите и прилагане на „Travel Rule“ – прехвърлянето на информация за подателя и получателя при всяка трансакция.
2. Надзорни органи за България
В България надзорът на сектора е разпределен между два основни органа, в зависимост от вида на криптоактивите и услугите:
Комисия за финансов надзор (КФН): Основният регулатор. Тя лицензира и контролира доставчиците на услуги за криптоактиви (CASP) със седалище в България, емитентите на токени, обезпечени с активи (ART), и други криптоактиви, които не са електронни пари.
Българска народна банка (БНБ): Отговаря за емитентите на токени за електронни пари (EMT) и за кредитните институции (банки), които желаят да предлагат крипто услуги.
За бизнеса: КФН има правомощия да изисква информация, да извършва проверки на място и дори да разпорежда преустановяване на дейността или блокиране на достъпа до Интернет страници на доставчици на услуги, ако те оперират без лиценз.
3. Държавни такси за лиценз в България (Наредба № 76 от 12.06.2025)
Към началото на 2026 г. таксите за лицензиране са разделени по класове, в зависимост от вида на услугите, които извършват доставчиците:
| Категория | Вид услуга | Такса за лиценз |
| Клас 1 | Консултации, управление на портфейл, приемане/предаване на нареждания, прехвърляне и пласиране | 5112,92 евро |
| Клас 2 | Обмен на крипто срещу пари/други активи, изпълнение на нареждания, попечителство | 10225,84 евро |
| Клас 3 | Управление на платформи за търговия | 30677,51 евро |
| Емитенти | Публично предлагане на токени, обезпечени с активи (ART) | 17895,22 евро |
* Доставчиците на услуги за криптоактиви и издателите на токени, обезпечени с активи (ART), заплащат още годишна такса за общ финансов надзор на КФН във фиксиран размер по наредбата според вида на предлаганата услуга и променлив компонент, базиран на годишния приход на лицето.
Важно за стария режим: Доставчиците, които са били регистрирани само в НАП по стария закон (ЗМИП), трябва да получат пълен лиценз от КФН до 1 юли 2026 г., за да продължат дейността си. Това е краят на т.нар. „преходен период“ за извършване на дейност без лиценз (grandfathering).
4. Наказания за административни нарушения
Санкциите по Закона за пазарите на криптоактиви, налагани от КФН за неспазване на правилата, са сред най-високите в българското законодателство.
- За юридически лица: Имуществените санкции могат да достигнат до 12,5% от годишния оборот или до 7 669 378,22 евро за тежки нарушения.
- За физически лица (мениджъри): Глоби от 715,81 евро до 715 808,63 евро.
- Публично порицание: КФН публично оповестява на уебсайта си името на нарушителя и естеството на нарушението, което е пагубно за репутацията в този сектор.
