С допълнението на Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародвано в брой 94 на Държавен вестник от 29.11.2019 г., за пръв път в българското законодателство се даде легална дефиниция на понятията „виртуални валути“ и „доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги“. Към днешна дата Законът за мерките срещу изпирането на пари е единственият нормативен акт, който вменява юридически задължения на някои от търговците на криптовалути. Чрез тези законодателни промени България отговаря на изискванията на Директива (ЕС) 2018/ 843 на Европейския парламент и на Съвета. В съответствие със закона:
„Виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
„Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги“ е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
Задължени лица по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари са:
1. Лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (крипто ексчейндж платформите), и
2. Доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги (доставчиците на дигитални портфейли за съхранение на криптовалути).
Те трябва да прилагат в търговската си дейност следните мерки за превенция:
1. Комплексна проверка на клиентите;
2. Идентифициране на клиентите;
3. Идентифициране на действителния собственик на клиент – юридическо лице;
4. Изясняване на произхода на средствата – предмет на операцията или сделката;
5. Съхраняване на документите, данните и информацията, събирани за целите на закона;
6. Разкриване на информация относно съмнителни сделки, операции и клиенти пред компетентните държавни органи;
7. Изготвяне на оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
8. Приемане на вътрешни правила за контрол и превенция на изпирането на пари.
Посочените по-горе лица имат и задължението да се впишат в публичен регистър към Националната агенция за приходите, достъпен на Интернет страницата на агенцията. За тази цел те подават по електронен път заявление по образец, подписано с квалифициран електронен подпис, преди да започнат дейността си, и заплащат държавна такса от 50 лв. Условията и редът за вписване в регистъра са определени в Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. на министъра на финансите.
