Защо да ползваме медиатор при търговски спорове?


Предимствата на модела за медиация „Харвард“

Моделът за медиация „Харвард“ е разработен от Роджър Фишър и Уилям Юри в Програмата за преговори на университета „Харвард“. Този модел е изключително полезен за извънсъдебното решаване на спорове при бизнес отношенията, тъй като е фокусиран върху интересите на страните, запазването на баланса на отношенията и постигането на споразумение, основано на обективен критерий.

Кога е подходящо да използваме медиатор при търговски спорове?

1. Когато спорещите страни са имали дълготрайни търговски отношения и икономическата полза да ги продължат е по-голяма от тази да ги прекратят. Медиацията запазва отношенията им, не създава противопоставяне на печеливш и губещ и не ги сблъсква като врагове.

2. Страните гледат оперативно на проблема и нямат желание да инвестират много време и пари, а искат бързо решение, което да намали текущите загуби и да ги доведе до нови печалби.

В съдебното производство съдът налага съдебно решение на страните, с което те трябва да се съобразяват, докато в производството по медиация страните сами оформят своето споразумение, използвайки съдействието на посредник (т.нар. „медиатор“). Контролът на страните върху решаването на проблема заема водещо място. Единствено от тях зависи какви отстъпки ще направят и как ще защитят интересите си. В производството по медиация е разумно бизнес лидерите да ползват юридически, финансови или други съветници, според естеството на спора, за да имат гаранции и защита срещу евентуално противоправно поведение на другата страна.

Медиацията пести време и пари.

Съдебното производство протича на няколко инстанции, което може да отнеме години, преди страните да се снабдят с влязло в сила съдебно решение, а производството по медиация е много по-кратко и цели страните да постигнат споразумение. В търговските отношения преговорите за решаване на спорове обикновено се характеризират с бързина и оперативност. Страните не желаят да се поставят в зависимост от натоварения съдебен график. В света на сделките времето е пари, а производството по медиация може да спести на търговците много месеци и години ходене по институции за защита на накърненото им право.

Освен това съдебното производство е по-скъпо от производството по медиация основно заради заплащането на държавна такса. По съдебни дела, в които се претендира сума пари, държавната такса е 4 % от стойността на вземането. Държавна такса се дължи и при обжалване на решението – в размер на половината от таксата за първоначалното завеждане на дело. Размерите на адвокатските възнаграждения също зависят от размера на претенцията и времетраенето на делото. Допълнителни разходи страните могат да направят за съдебни експертизи, разноски за събиране на други доказателства и за водене на изпълнително дело.

Разходите в производството по медиация са, на първо място, хонорарът за посредническите услуги на медиатора, който може да бъде уговорен за всяка проведена среща между страните или като обща сума. Страните могат да направят допълнителни разходи за ползването на юридически, финансови и други съветници според естеството на спора и за да получат гаранции за законност на процедурата. Тъй като целта на медиацията е постигане на доброволно споразумение по волята на страните, не се налага да се прибягва до способи за принудително събиране на дължимото чрез съдебен изпълнител.

Основни характеристики на модела за медиация „Харвард”:

1. Хора – Трябва да се разграничават хората от проблема. Медиаторът е мек с хората. Наясно е, че те реагират според житейския си опит и според мнението си за другата страна, но се отнася с твърдост към проблема, който трябва да бъде решен.
2. Интереси – Фокусът е върху интересите, а не върху заетите от страните позиции. Позициите могат да блокират преговорите и да нагнетят напрежение и враждебност. Разкриването на действителните интереси на страните е първата крачка към постигане на добро споразумение.
3. Възможности – Преди страните да решат какво ще правят, набелязват поотделно с помощта на медиатора взаимоизгодните възможности. В хода на преговорите отхвърлят неприемливите варианти за споразумение или ги преформулират при по-различни условия, докато стигнат до окончателно решение на проблема.
4. Критерии – Резултатите от преговорите трябва да се основават на обективни критерии. Разумът изисква да се постигне споразумение, което може да бъде реално изпълнено и отговаря на обичайните практики и законови норми.

В случай че страните не постигнат споразумение, те разполагат с възможност да се обърнат към компетентния съд или арбитраж, ако последното е било договорено. Процедурата по медиация може да бъде прекъсната по всяко време, ако една от страните усеща заплаха и не получава гаранции за защитата на своите права и законни интереси. За да се избегне разочарованието и несигурността от едни провалени преговори, страните винаги трябва да разполагат с резервен план за действие.

Форма на споразумението:

Ако преговорите се развиват добре и страните постигнат споразумение, то може да бъде устно, писмено, писмено с нотариална заверка на подписите или да бъде внесено в съда, който да го одобри като съдебна спогодба. Съгласно чл. 18 от българския Закон за медиацията, споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът може да одобри споразумението след потвърждаването му от страните, ако то не противоречи на закона и на добрите нрави.

Защо да ползваме медиатор при търговски спорове?
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова