Медиация vs Медитация

(Част II – в нея става дума за медиацията)

Във втората част на нашето изследователско пътешествие ще ви говоря за медиацията, за японската чайна церемония и бушидо, за романа „Шогун“, за поемата „Бхагавад Гита“, а може случайно да спомена и Том Круз. Защото, макар че медиТацията и медиацията са две отделни думи, те все пак си приличат – разделя ги само едно Т. И освен точното използване на думите чрез познаване на техния дълбок вътрешен смисъл, трябва да се вглеждаме в това, което ги свързва, да бъдем в хармония със себе си и света, за което стана дума в предишното изложение.

Медиация произлиза от късно латинската дума mediatio от прилагателното име medius, което означава „среден, умерен, безпристрастен, неутрален“. Съществителното име medietas на латински означава „център, средната част на нещо“, а глаголът medio – „разделям по средата или намирам се в средата“.

Накратко медиацията може да се определи като „посредничество“, а по-пълното ѝ определение е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице (медиатор) помага на спорещите страни да постигнат взаимоизгодно споразумение. Медиацията се фокусира върху нуждите, правата и интересите на страните. В наши дни тя е законово уредена като способ за алтернативно решаване на спорове и има основните задачи да спести на страните по-скъпия, по-бавен и несигурен като изход съдебен процес, както и да разтовари претрупаната с дела система на гражданските съдилища. Вместо да се обърнат към съд, страните имат пълната свобода да отнесат спора си към медиация.

Корените на медиацията могат да се открият още в древността. Във всички общества и навсякъде по света съществува фигурата на медиатора. В Древна Гърция старейшината на селището съдейства за разрешаването на конфликти между членовете на общността. Традициите на медиацията от Древна Гърция се прехвърлят в римската цивилизация. Римското право също познава медиацията, а римляните наричат посредниците с различни имена: застъпници, помирители, медиуми, медиатори. След хилядолетно развитие и преминаване през различни форми, медиацията става особено популярна през втората половина на XX век. Вероятно причините за това явление могат да се открият в сериозните обществени промени и нуждата от заздравяване на разкъсаните обществени връзки, породени от двете световни войни. Медиацията се превръща в част от законодателството на САЩ, на държавите от Европа, Австралия и други и се въвежда като учебна дисциплина в много образователни институции по света. Съгласно българския Закон за медиацията от 2004 г. медиацията е процедура за извънсъдебно разрешаване на граждански, търговски, трудови, семейни, потребителски спорове, на частни конфликти с международен елемент и в някои случаи на наказателното право.

В професионалните юридически среди, откъдето започва моят личен интерес към медиацията, се разпространява често подигравателното мнение, че медиацията е за „слабаците“. Само некадърните адвокати избирали да се занимават с медиация, та нали целта е да се смачка противника в съдебната зала. И привържениците на тази позиция казват: „Ето, има си закон! Т’ва, че ти си тъп и не ги разбираш нещата, си е твой проблем! Аз ще си гледам закона и ще бъда звезда в съдебната зала, а ти си ходи да се правиш на буболечка и да се молиш за милост! Язък ти за правото! За нищо не ставаш!“ На което моят отговор е: „Ще ме прощаваш, но аз не оспорвам твоите изключителни юридически знания и способности на адвокат в съдебната зала. В тоя случай обаче виждам възможности за едно чудесно споразумение, което ще спести на клиента ти време, нерви и пари и ще издигне авторитета ти много повече от това, което си мислиш, че трябва да направиш, а именно: да смачкаш „врага“ като хлебарка!“

Всички вие сте гледали, защото поне сто пъти са го давали тоя филм по телевизията, „Последният самурай“ с Том Круз. В тоя филм се говори за бушидо – за моралния кодекс на японските самураи. Безочлива проява на лошо възпитание е да се отнасяш неуважително към враговете си. В отношенията между хората трябва да има някаква етика и макар че воините са твърде далеч от понятията за помирители и посредници, те все пак полагат огромни усилия да уважават и да се учат от враговете си. Това е част от техния кодекс на честта. Затова мисля, че медиацията не е никак лесно занимание. Тя е свързана с добър контрол на егото на медиатора. Той не трябва да приема лични обиди, нападки и да се замесва в конфликта, а да бъде стълб и опора на страните, да ги слуша внимателно и с разбиране за нещата. Важни за медиатора са неговото добро образование, личната интуиция, житейския опит, уменията му за водене на преговори и познаването на културната среда на спорещите страни.

Медиаторът може метафорично да бъде представен като домакин на перфектната чайна церемония. В Япония церемонията „чаною“ има древни традиции. Домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка за гостите на церемонията, така че тя да им носи естетическа наслада и спокойствие на съзнанието. За да постигне съвършенство, той дълги години се обучава на отмерените движения, с които сервира чая, учи се да познава и цени изкуството, занаятите, поезията, подредбата на цветя, както и да овладява грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите хора. В романа „Шогун“ Джеймс Клавел описва подробно чайната церемония, която самураят Бунтаро организира за своята съпруга Марико-сан, за да възстанови хармонията в нарушените им лични отношения (виж глава 43 от романа). Това може да се отнесе към обстановката, която е нужна за правилното провеждане на процедурата по медиация – спокойна и добронамерена, с кръгла маса за срещите, с цветя за украса и с поднасяне на напитки и сладки на страните.

Принципите на медиацията могат да бъдат извлечени от много други книги, носители на знание и мъдрост. Ще се върна отново към индийската култура с цитат от поемата „Бхагавад Гита“, който има потенциала да се приложи като етична норма както на практикуващия йога, така и на медиатора:

Който еднакво е безпристрастен

към враг, приятел, посветен и незнаещ,

чужденец, роднина, светец и грешник —

такъв равновесен човек е възвишен.

Как протича производството по медиация?

Медиацията започва по инициатива на една от страните или на двете страни. Ако само едната страна се е обърнала към медиатора, той предприема стъпки да влезе в контакт с другата. Съдът също има правната възможност да направи предложение за решаване на спора чрез медиация, когато пристъпва към разглеждане на граждански, търговски или брачни дела. Медиацията може да бъде уговорена и като клауза в договор. Процедурата се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.

За начало на медиацията се приема денят, в който страните са постигнали съгласие да се обърнат към конкретен медиатор, или денят на първата им обща среща. Страните участват лично или чрез писмено упълномощени представители. В процедурата могат да участват експерти, адвокати или други съветници. На медиатора е забранено да дава правни съвети, затова юридическите съветници често могат да бъдат от полза. В случай на спор с особена сложност е допустимо да се изготви експертна оценка по инициатива на страните, да се представят документи и други доказателства.

Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за нейната същност и изисква от тях писмено или устно съгласие за участие. Те могат по всяко време да се оттеглят, което им дава голяма свобода, а всички разисквания, които предстои да бъдат направени, остават поверителни и медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за тях.

Медиаторът съобщава на страните обстоятелствата, които биха породили основателни съмнения в неговата безпристрастност, включително наличието на роднински и лични връзки с някоя от страните или действия като пълномощник за някоя от тях. После той подписва декларация за безпристрастност и я предоставя на всички участници.

В хода на процедурата медиаторът има правото да провежда общи и индивидуални срещи със спорещите страни, които протичат неформално и в приятна обстановка, а целта е да се изясни спора, да се обсъдят различните гледни точки, да се набележат възможности за решение и да се постигне взаимоизгодно доброволно споразумение. Споразумението на страните е устно, писмено или писмено с нотариална заверка на подписите. Споразумението по правен спор, постигнато в производство по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. То трябва да се основава на обективен критерий, да съответства на закона и морала, за да обвърже действително страните с уговорените от тях правила за поведение.

Не е юридически необходимо медиаторът да има образование извън квалификацията по медиация, но задълбочените знания от всяка друга професионална сфера, например по право, психология, бизнес мениджмънт, медицина, строителство или други, могат да се окажат изключително ценни и практически полезни за приключването на конкретния спор със споразумение. Моето мнение на практикуващ медиатор е, че знанията по психология и право са най-важните инструменти, които медиаторът трябва да има, за потушаване на напрежението и за постигане на законно споразумение между спорещите страни.

Пример за медиация:

Антон е домоуправител на жилищна сграда в зимен курорт. Теодор преди 4 години си е купил апартамент в същата сграда. Теодор живее и работи в Швейцария, а апартаментът му в България стои необзаведен и необитаем. Той плаща само годишните местни данъци за имота. Антон провежда няколко общи събрания на етажната собственост, на които присъстващите собственици вземат решение, че всички собственици, без изключение, са длъжни да плащат по 1000 лева на година за поддръжка на общите части (все пак става дума за атрактивна сграда в зимен курорт). Тъй като Теодор не живее в България и досега не е плащал за ток, асансьор и чистачка, започва да получава заплашителни имейли от Антон, че ако не плати 4000 лева за 4 години, етажната собственост ще го даде на съд и ще му вземе апартамента. Силно притеснен, Теодор се консултира с адвокат, а после се обръща за помощ към медиатор, който да влезе в директна комуникация с Антон. Той разбира, че законът го закриля, защото неживеещите в личните си имоти собственици не са юридически задължени да заплащат такси за управление на общите части, но смята, че трябва да предложи на Антон друга много по-ниска сума. Чрез това доброволно плащане Теодор цели да постигне помирение с насрещната страна и да си остави възможност за бъдещо взаимодействие по въпросите на етажната собственост. Първоначално Антон е много недоволен от предложената му сума. Той продължава да обижда и да заплашва както Теодор, така и медиатора. Трябва му много дълго време и много проведени разговори с медиатора преди да осъзнае, че законът е на страната на Теодор и че не може да го победи в съда. В крайна сметка разумът надделява и Антон решава да приеме сумата, предложена му от Теодор, което окончателно разрешава конфликта между двамата.

Последвайте линка към Част I – https://advokat-aleksandrova.eu/медитация-vs-медиация-1/

Медиация vs Медитация
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова