Медитация vs Медиация

Медитиращ човек

(Част I – в нея става дума за медитацията)

Преди няколко дни дойде при мен клиент и ми каза: „Сприхав съм, постоянно съм недоволен и нервен и сестра ми е на мнение, че трябва да медитирам. Аз съм пробвал всъщност да медитирам, но заспивам или се ядосвам, че не мога да се справя. Има ли лек за мен или е безнадеждно положението?“

Така… Аз съм практичен човек и се занимавам с медиация (посредничество при решаване на правни спорове). Това беше поредният случай, при който трябваше да обясня какво работя, но и да дам някакъв разумен и хуманен съвет на човек, който се обръща към мен с молба за помощ. После се замислих колко много си приличат по звучене двете думи – медитация и медиация; на практика една буква Т ги дели, но в тази буква Т се съдържа техния различен смисъл; и че трябва да обясня двете понятия. Аз съм професионален медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите, и помагам на хората да решават правните си спорове извън съда, като сключват взаимоизгодни споразумения. Никога обаче не съм се занимавала с медиТация, затова се обърнах за съвет към една моя приятелка, която има по-задълбочени познания по индийска култура. След като ме изслуша, тя се засмя и ми каза: „Ти пък! Включи и медитацията в програмата. Ще раздадеш на клиентите си по една броеница. Харе Кришна, Харе Кришна.“ Тя ми обясни, че има два вида изследователи на индуизма – вътрешен и външен наблюдател – и че техните подходи на изследване по темата никога не съвпадат. После ме посъветва да прочета „Бхагавад Гита“, за която ще стане дума малко по-надолу в текста. И ето ме, с една идея повече подготвена, да ви говоря за медитацията и медиацията накратко.

Медитация произлиза от латинската дума meditatio от глагола meditari, който означава „мисля, съзерцавам, размишлявам“. Терминът медитирам като част от един формален стъпаловиден процес на медитация се използва през Европейското средновековие от монах на католическия Картезиански орден. Медитацията може да се отнася и до някои практики на ислямския суфизъм, на еврейската кабала и на исихазма в православното християнство.

Латинската дума медитация се използва и във връзка с източните духовни практики като състоянието на дълбока медитация „дхяна“ в индуизма и будизма. Дхяна на свой ред произлиза от санскрит (dhyаna) и смисълът ѝ може да се извлече от корените dhi „възприемам, мисля, разсъждавам, желая“ и yana „пътека, курс, пътуване, яздене, маршируване, превозно средство, кораб“. Думата дхяна може да се извлече и от корена dhyai, ​​което означава „мисля, представям си, съзерцавам, медитирам, спомням си, призовавам на ум, разсъждавам“. В този смисъл дхяна най-точно се припокрива с думата медитация.

Медитацията е известна на съвременния западен свят най-вече чрез източните духовни практики като дхяна. Дхяна е седмият етап на ащанга йога, предпоследен етап преди самадхи – единението с Бог. Дхяна е с по-дълбоко значение от латинската дума медитация, но поради наложената употреба на думата медитация в съвременния език можем да ги отъждествим. Преди да практикува дхяна, човек трябва да се е утвърдил в предишните шест етапа на йога: яма – етика; нияма – самообладание; асана – стойка на тялото; пранаяма – контрол на жизнения дъх; пратяхара – контрол на сетивата; и дхарана – устойчива концентрация върху даден обект.

Когато чрез постоянната практика на дхарана умът лесно се фокусира върху даден обект и фокусът стане постоянен и непрекъснат, той се превръща в дхяна. Във философията на йога дхяна не е свързана с обекта на медитацията, а е състояние на спокойствие на ума. Такова състояние може да бъде постигнато, като се следва шестстепенния процес, посочен по-горе. Дхяна е състояние на ума, подобно на състоянието, когато в ума има само една идея. В дхяна човек осъзнава само себе си и се слива с обекта на медитацията, т.е. Азът и обектът на медитацията стават едно цяло. Умът се успокоява. Всички останали тенденции изчезват в това състояние.

Шестата глава на поемата „Бхагавад Гита“ („Песента на Бога“ на санскрит) е посветена на дхяна йога или иначе казано на медитацията. „Бхагавад Гита“ е датирана от учените приблизително няколко века пр.н.е. Тя обобщава в себе си цялата философия на ведите и може да бъде изследвана като източник на автентичното йога учение в индуизма. Аз се запознах с текста ѝ, защото не съм практикувала йога и не исках да създавам текст, който е механично преписване на определения за медитацията от други хора.

Въпреки че не знаех почти нищо за йога, „Бхагавад Гита“ събуди у мен усещането, че съм практикувала йога, без да го осъзнавам. Бих описала книгата като пътя на воина, който се бие за Божието Царство. Аз не мога да избягам от своята християнска душа, която мисли и сънува в християнски символи, затова открих доста сходни черти с християнството, изключвам, разбира се, идеята за прераждането на душите. Силни сходни черти с християнската религия са идеята за саможертвата като път към Бога и за Божията прошка за оня човек, който, след като дълго се е отклонявал, се е възвърнал към пътя.

„Бхагавад Гита“ разказва за битката на човека да победи себе си, за да получи Божието Царство. Тази тема е изразена чрез битката между две войски от един и същи род, които воюват за своето земно царство. Изправен пред своите роднини, които трябва да убие, воинът Арджуна изпада в отчаяние. Тогава той се обръща за съвет и помощ към своя колесничар и учител Кришна, който му предава знанието как да изпълни дълга си и да постигне единство с Бога.

За да постигне йога, човек не трябва да желае плодовете (придобивките, резултатите) от своите действия. Действието е необходимо, както самият живот е немислим без действието, но действие чрез жертва и най-вече чрез саможертва, състрадание, ненасилие, търпение, умереност във всичко, любов и постоянство. Човек трябва да остане еднакъв при скръб и радост, студ и жега, почести и неуважение.

За мъдреца, стремящ се към йога,

средството е самото действие.

Но за достигналия до йога —

умственият покой е средството.

Умственият покой е състоянието на медитация. Кришна дава конкретни указания как воинът Арджуна да постигне това състояние на медитация, себепознание, свобода и връзка с Бога. Накрая на поемата воинът се освобождава от всичките си съмнения и се заема да изпълни дълга си на бойното поле (в живота).

mandala

Идеята за постигането на баланс в човека, когато еднакво се възприемат и трудностите, и хубавите събития и той пребивава спокойно в себе си тук и сега, може да построи мост към възгледите на психотерапията и на психологията като наука. Неслучайно мнозина западни психолози и учени практикуват йога и медитация и изследват чрез книгите източните философии и религии. Ще спомена от тях само психолога Карл Густав Юнг, който в научните си изследвания отделя много голямо място на мандалите в индуизма и дори собственоръчно изписва с тях някои от трудовете си.

МедиАцията също може да построи мост към психологията като наука, но за това ще стане дума в следващата част на тази статия, която е посветена на посредничеството при решаване на правни спорове или иначе казано на медиацията.

Последвайте линка към Част II – https://advokat-aleksandrova.eu/медиация-vs-медитация-2/

Медитация vs Медиация
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова