Въпреки шестгодишното приложение на измененията в Закона за защита на потребителите за трансформацията на срочни в безсрочни договори, една лоша практика продължава да съществува в договорната политика на някои доставчици.
Реален пример: В двугодишен договор на потребител с мобилен оператор за предоставяне на Интернет и цифрова телевизия на „промоционалната“ цена от 34 лв. е посочено, че след изтичане на срока на договора (2-те години) доставчикът ще прилага стандартната си тарифа, която е 84 лв. на месец.
Друга реално съществуваща лоша практика е, че клиентът не може да подаде предизвестие за прекратяване на договора, докато не заплати по-високата месечна такса, ако е пропуснал да прекрати договора в края на втората година от съществуването му. Потребителят е принуден да плати по 84 лв. на месец, ако иска да се откаже от услугата за Интернет и цифрова телевизия за бъдеще време.
Затова през март 2013 г. беше добавен нов текст в Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 62а от ЗЗП ако потребителят сключи срочен договор за цифрово съдържание, то след изтичането на срока същият договор се трансформира в безсрочен, но при същите условия. След изтичането на срока договорът може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие без неустойки. Прилагането на друга по-висока тарифа при преобразуването на договора в безсрочен е лишена от правно основание.
Правилото на чл. 62а от ЗЗП за трансформацията на срочни в безсрочни договори е валидно при всички случаи на договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител.
Какви права имам?
- Да се обърна към Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Жалба мога да подам писмено или чрез Интернет страницата на КЗП. Законът за защита на потребителите предвижда санкция от 5000 лв. за подобно нарушение на доставчика на услугата. Освен това КЗП може да даде указания на доставчика как да разреши проблема с клиента и генерално – като промени договорната си политика.
- Да заведа дело, в което да искам от съда обявяването на конкретните клаузи от договора за нищожни и че не дължа надписаните ми месечни сметки по стандартната тарифа. В съдебното дело се правят разходи предимно за адвокатско възнаграждение, но тези разходи се претендират за заплащане от другата страна и съдът може да осъди доставчика/мобилния оператор да ги заплати на потребителя.
Допълнение към статията с практика на Комисията за защита на потребителите от месец април 2019 г.
По повод действителен казус изпратих жалба до Комисията за защита на потребителите за нарушение на чл. 62а от ЗЗП, но Комисията върна писмен отговор, коренно различен от моето схващане за закона. Според КЗП договорът, сключен между доставчика на цифрово съдържание и потребителя, не е „срочен“, а е договор „под условие“ – да се прилага промоционална цена на услугата за определен период от време (2 години), след което в отношенията между страните да важи стандартната тарифа на доставчика. „Периодът от 2 години“ за доставка на Интернет и цифрова TV е „условието“ клиентът да получи услугата на по-ниска цена от обичайно предлаганата цена от търговеца.
Комисията е подчертала, че според нея липсва нарушение на закона, но ако потребителят има претенции, може да предяви същите по съдебен ред. В Интернет базираните правно-информационни системи обаче липсват публикувани съдебни решения по дела с горепосочения предмет – за нарушения на чл. 62а от Закона за защита на потребителите. Вероятно това не е случайно, защото разходите за съдебна защита са често пъти по-високи от действително претърпяната вреда. Хората се отказват да търсят защита на правата си по съдебен ред, заради правната несигурност съдът да разреши спора в духа на разсъжденията на Комисията за защита на потребителите, което означава да направят допълнителни разходи напразно.
Защо моето мнение на юрист е различно от това на Комисията?
В чл. 62а от ЗЗП е посочено: Срочен договор се продължава само с изричното писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има правото да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие без да дължи неустойки. Нищожни са всички уговорки, които противоречат на гореизложеното.
Ако условието на промоцията е договорът да бъде в сила 2 години, за да има отстъпка от редовната цена, то това го превръща в срочен договор. Договорът за Интернет и цифрова TV не може да се характеризира като безсрочен, защото ако потребителят го прекрати преди изтичането на двете години, той ще трябва да заплати неустойка в размер на 3 месечни такси на оператора по стандартната му тарифа. При внимателен прочит се забелязват всички белези на срочния договор. Няма логика след изтичането на уговорения срок от 2 години да се прилага по-висока („стандартна“) тарифа, защото целта на промоцията е изпълнена – операторът е привлякъл дългосрочно клиент, от който печели месечни такси добросъвестно.
Съгласно чл. 62а от ЗЗП всички уговорки, които са в противоречие с правилото след изтичането на срока договорът да се трансформира в безсрочен при същата цена (условия), да се считат за нищожни. Нищожността означава, че такива уговорки въобще не могат да породят действие. Нищожността може да бъде прогласена по съдебен ред.
Идентична разпоредба има и в Закона за електронните съобщения – чл. 229а.
В чл. 26 от Закона за задълженията и договорите е указано, че договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, са нищожни. Ето защо, въпреки че е уговорено условие на промоцията валидност на договора 2 години, а след този период прилагане на по-висока цена за услугата, това условие на промоцията противоречи на закона – чл. 62а ЗЗП. Прилагането на по-високата тарифа след срока от 2 години е нищожна клауза, тъй като белезите на промоционалния договор за Интернет и цифрова TV са белези на един срочен договор.
