Обезпечение на иск по гражданско или търговско дело
Съществува една категория длъжници, от които е трудно да съберете вземанията си, тъй като те разпиляват умишлено имуществото си и имат недобросъвестно поведение спрямо вас като кредитор. Срещу тях трябва да подходите внимателно преди завеждане на дело, като поискате от съда да допусне обезпечение. (Най-често се прилага за неплатени суми по фактури между търговци.)
Обезпечението на иска означава да наложите възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи и/или вземания на длъжника или други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на моторно превозно средство от движение или спиране на изпълнението. Това може да сторите още преди да заведете дело с молба до съда, като в този случай съдът ще ви предостави срок, не по-дълъг от месец, да заведете делото си (да предявите иска) или пък след като сте завели дело, във всяко негово положение до приключване на съдебното търсене във втората инстанция може да искате обезпечение.
Обезпечение се допуска по всички видове искове.
Обезпечение се допуска от съда, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека) и 181 от Закона за задълженията и договорите (залог се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка; ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването ѝ.)
Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая, когато са представени убедителни писмени доказателства.
Размерът на гаранцията се определя според размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението се окаже неоснователно при разглеждане на делото срещу него.
Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция за допускане на обезпечение на иск, когато са в ролята си на ищец. Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавни учреждения, общини или лечебни заведения (т.е. когато те са в позицията на ответник) не се допуска.
Принципно обезпечение на иска може да се извърши и когато делото бъде спряно.
По искове за издръжка се допуска обезпечение без да се спазват някакви специални изисквания. В този случай съдът може дори служебно да вземе мерки за обезпечение на иска за издръжка. Това е така, заради характера на вземането за издръжка, тъй като то служи за задоволяване на основни житейски потребности на лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.
Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение например пенсия под размера на минималната работна заплата за страната или издръжка.
Съдът може да се произнесе за обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези му части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.
В молбата за допускане на обезпечението се посочват обезпечителната мярка, която се иска (запор, възбрана или друга) и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата, тъй като обезпечителното производство разчита на елемента на изненадата, за да не разпилее длъжникът имуществото, което ще послужи за обезпечение. Когато уважава молбата за допускане на обезпечение със съдебен акт „определение“, съдът издава и „обезпечителна заповед“. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето на гаранцията.
Под цена на иска разбираме следното:
- по искове за парични вземания – търсената сума;
- по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право;
- по искове за нарушено владение – една четвърт от размера по т. 2;
- по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2;
- по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем – наемът за една година;
- по искове за периодични платежи за определено време – сборът на всички платежи;
- по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за три години.
Определението на съда, с което той се произнася дали допуска обезпечението или не, може да се обжалва с частна жалба пред горестоящия съд в едноседмичен срок, който за кредитора тече от връчването на определението, а за длъжника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител (при запор), от службата по вписванията (при възбрана) или от съда (при други подходящи мерки).
Препис от частната жалба се връчва на другата страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на кредитора не се връчва на длъжника. Това е така отново заради елемента на изненадата в обезпечителното производство. В противен случай, при обжалването на отказа за обезпечение, длъжникът ще разкрие, че ще бъде съден и че се искат мерки срещу имуществото му и може да се разпореди с него. В случай че втората инстанция допусне обезпечението, определението ѝ подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно като изпълнение поради обжалването му с частна жалба.
Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата и вземе предвид възраженията ѝ, направени в тридневен срок, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа. Това правило не се отнася до обезпечение на исковете за собственост. При замяна на обезпечението с друг вид наложените обезпечителни мерки (запори и възбрани) се отменят.
Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, служещ за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е бил обременен с други вещни тежести, които правят обезпечението недостатъчно.
Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на кредитора въз основа на обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва съобщение за наложеното обезпечение на имуществото му. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене. Налагането на възбрана върху недвижим имот става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги в службата по вписвания. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, лишават ответника от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и той не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Отмяната на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето (кредитор), по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения срещу отмяната в тридневен срок. Съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията за замяна на обезпечението с друг вид мярка по искане на длъжника. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца (кредитор) срок, който не може да бъде повече от един месец, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. При изброените случаи на приключване на делото, за да бъде освободена представената пред съда гаранция, ищецът подава молба с препис за ответника. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаването на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви иск за вреди, гаранцията се освобождава.
