Отказът от наследство се прилага, когато наследодателят е починал, наследството му е открито, но е оставил на наследниците си задължения вместо права, или когато ползата, която би получил негов наследник от имуществото му, е пренебрежимо малка с оглед разходите и усилията, необходими за подялбата или за управлението и запазването му – например при много на брой наследници и малка идеална част; при наследяване на имущество, изгубило стойността си и други.
Наследници, които не са поддържали близки контакти със своя наследодател, трябва да бъдат по-предпазливи, преди да приемат наследеното имущество или биха могли да го приемат по опис, доколкото нямат информация за задълженията на починалия към трети лица.
Наследството винаги представлява съвкупност от правата, задълженията и фактическите отношения, които починалото лице действително е притежавало към момента на смъртта си.
Няма срок, в който наследникът да заяви отказа си от наследство, но това със сигурност трябва да стане, преди да е приел наследството, независимо дали го е приел изрично, със заявление до Районния съд по последния постоянен адрес на починалия, или с конклудентни действия – деклариране на имоти в общината и плащане на данъчни задължения, теглене на пари от банковата сметка на починалия или други действия, които предполагат ясното намерение да се ползва от имуществото или пък приемане и плащане на задължения на наследодателя.
Отказът от наследство, извършен след приемането му, е недействителен. Недействителността се установява по иск на лице с правен интерес (например кредитор на починалия), заведен в съда и се доказва от него, а съдът я прогласява със съдебно решение. Приемането и отказът от наследство, направени под условие, за определен срок или само за част от наследството, също са недействителни.
Няма законова пречка едно лице да приеме наследството на майка си например, а после да се откаже от наследството на баба си, починала след нея, т.е. наследникът може да се откаже от наследството на всеки един от наследодателите си поотделно.
Частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници. Ако наследодателят няма други наследници, наследството преминава към държавата или общината според вида на оставените права и имущество.
Производство:
Отказът от наследство се извършва със специално заявление с нотариална заверка на подписа на наследника, депозирано в Районния съд по последния постоянен адрес на починалото лице. Районният съдия вписва отказа в „особена книга“ на съда и издава на наследника удостоверение за извършения отказ, с което той може да се легитимира пред всички заинтересовани лица и институции. От момента на подаване за заявлението до получаване на удостоверението производството трае не повече от няколко работни дни.
Необходимите документи са:
1. Заявление за отказ от наследство с нотариална заверка на подписа на наследника;
2. Препис – извлечение от акта за смърт на наследодателя;
3. Удостоверение за наследници;
4. Пълномощно – в случай че документите се подават от пълномощник;
5. Документ за платена държавна такса за вписване на отказа в размер на 20 лв. и 5 лв. за издаване на удостоверение по сметка на съда.
Отказът от наследство не зависи от волята и намеренията на другите наследници и от тези на кредиторите на наследодателя. Той е резултат от премисления личен избор на наследника, при който, ако са спазени всички законови условия за извършването му, другите лица трябва да се съобразят.
