Месечни такси за общите части на етажната собственост

Месечните такси за управление и поддържане на общите части на сгради с повече от три самостоятелни обекти се формират по правилата на чл. 51 от Закона за управление на етажната собственост. Съдът приема, че нормата на чл. 51 от ЗУЕС е императивна (задължителна) и не може да има отклонение от нея по волята на собствениците на апартаменти. Затова трябва да се спазват стриктно правилата, описани в закона, за определяне на месечните такси по отношение на живущите, неживущите, децата, кучетата и за извършване на търговска дейност в определен обект. Съгласно закона „разходите за управление и поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор, портиер и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Заедно с месечните такси за поддържане на входа се събират и месечни такси за фонд „Ремонт и обновяване“ по чл. 50 от ЗУЕС в размер, определен с решение на Общото събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Месечните такси за ремонт се дължат от собствениците на всеки един обект в сградата, без значение дали собствениците използват обектите си или не.

Какво предвижда чл. 51 от ЗУЕС, което съгласно трайно установената съдебна практика има задължителен характер:

1. Месечната такса за управление и поддържане на общите части се определя поравно на броя на обитателите в един апартамент без значение от етажа, на който живеят. Не се включват никакви допълнителни разходи по преценка на Общото събрание. (Например при двама възрастни и едно дете, навършило 6 години: 6 лв. X 3 = 18 лв.)

2. Посочената в първия пример такса не се заплаща за деца, ненавършили 6 години, както и ако апартаментът е необитаем или е обитаем не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

3. Без да се засяга валидността на горното правило, ако собственик, ползвател или обитател уведоми писмено управителя на етажната собственост, че ще отсъства повече от 30 дни през годината (например 3 месеца), за периода на отсъствието си лицето заплаща половината от таксата, определена за останалите обитатели в блока. Трябва и да е прието решение на Общото събрание за това намаление. (Ако таксата за един обитател е 6 лв., това означава да заплаща 3 лв. месечно за периода на 3 месеца отсъствие.)

4. Обитател на сградата, който упражнява търговска или професионална дейност, свързана с достъп на много лица в нея, заплаща месечната такса за управление и поддържане с от 3 до 5 пъти увеличение в сравнение с останалите обитатели по решение на Общото събрание. (6 лв. X 5 = 30 лв.) Ако обектът му има самостоятелен вход извън общия вход на сградата, месечната такса е в обичайния си размер, както в първия пример. (6 лв.)

5. Собственици на домашни любимци, подлежащи на извеждане (обикновено това са кучетата), заплащат месечна такса за всяко животно в размер като за един обитател. (6 лв. например)

Месечни такси за общите части на етажната собственост
Към началото

Копирането на съдържание е блокирано! 😉
© Адвокат Таня Александрова