Усиленото движение на хора и капитали в съвременния свят поставя различни правни въпроси, касаещи сделките с недвижими имоти и търговските дружества, териториално свързани с Република България. В настоящата статия ще разгледаме нотариалната заверка на документи, извършена от български консул или от чужд нотариус, с цел документът да породи действие на територията на България.
I. Нотариална заверка на пълномощно в чужбина
Много често български граждани, трайно установили се в друга държава за учене, работа или семеен живот, дават пълномощно на близки или адвокати да ги представляват в България за продажбата или придобиването на недвижими имоти. Съгласно чл. 37 от Закона за задълженията и договорите упълномощаването за сделка, която се извършва в нотариална форма (нотариален акт), трябва да бъде направено с нотариална заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, извършени едновременно.
Компетентни органи в чужбина
Българският консул: Когато пълномощното за сделка с недвижим имот се съставя в чужбина, нотариалната заверка на подписа и съдържанието му може да бъде извършена от българския консул. Документът следва да бъде представен на български език (чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност).
Чужд нотариус: В случай че консулът се намира далеч от местопребиваването на упълномощителя, той може да се обърне към компетентния в съответната държава нотариус. Пълномощното, удостоверено от чуждия нотариус, се превежда на български език, легализира или заверява с апостил, ако държавата е страна по Хагската конвенция. В много юрисдикции не е позната нотариалната заверка на съдържанието, т.е. нотариусите могат да удостоверят само подписа на пълномощното.
Това несъответствие с нашия закон е преодоляно от чл. 61 от Кодекса на международното частно право. В чл. 61 КМЧП е посочено, че е достатъчно да са спазени условията за валидност на сделката на държавата по нейното местоизвършване. Пълномощното е едностранна сделка и затова, ако чуждият нотариус е заверил само подписа на упълномощителя по правилата на националния си закон, това пълномощно ще може да породи действие в Република България. В подкрепа на изложеното се е произнесъл и Върховният касационен съд с Решение по гр.д. № 829/ 2009 г., ГК, IV г.о. на ВКС.
С тази заверка на пълномощното от чужбина може да се извърши законно сделка за придобиване или отчуждаване на недвижим имот в България.
II. Нотариална заверка на документи в чужбина за Търговския регистър
Много чужденци и български граждани, които пребивават трайно в чужбина, имат собствен бизнес в България. За целта учредяват търговски дружества, вписани в Търговския регистър, най-често дружества с ограничена отговорност или така наречените ООД/ ЕООД. Като съдружници или еднолични собственици на капитала на тези дружества, лицата са задължени да приемат някои решения с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Изключение е предвидено, ако в дружественият договор са посочили, че ще приемат всичките си решения в писмена форма. Нотариалната заверка въвежда само по-висока степен на правна защита и намалява риска от злоупотреби – идентифицира се безспорно собственикът на дяловете. Тези решения касаят: приемането и изключването на съдружници; даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник; намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител и придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Нотариална заверка на подписите и съдържанието е задължително необходима и при сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял на друго лице, което ще стане съдружник.
Когато съдружниците или едноличният собственик на капитала се намират в чужбина, се поставя въпросът как да бъде извършена тази нотариална заверка.
Компетентни органи в чужбина
Българският консул: На първо място, съдружниците или едноличният собственик могат да се обърнат към българския консул в съответната държава. Той има правомощието да заверява подписите и съдържанието на частни документи, които са му представени на български език и не подлежат на вписване в регистри. (Нотариалният акт например се вписва в Имотния регистър, затова консулът не може да съставя нотариални актове.) Документите могат да бъдат представени от български граждани или от чужденци, само ако целта е те да породят действие на територията на България.
Чужд нотариус: На второ място, съдружниците или едноличният собственик могат да се обърнат към чужд нотариус, който има правомощието да заверява подписите и съдържанието на документа. Ако в съответствие с националния си закон чуждият нотариус може да завери само подписите на горепосочените документи, е много вероятно Агенцията по вписванията да откаже вписване в Търговския регистър. Практиката на Търговския регистър е противоречива. Понякога длъжностните лица постановяват вписване, а друг път отказват при представени документи от чужбина само с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Съдът също отказва вписване, като се позовава на чл. 56 и чл. 58 от Кодекса на международното частно право: приложимо при българските търговски дружества е единствено българското законодателство – включително относно правата и задълженията на съдружниците.
Решение на проблема с нотариалната заверка от чужд нотариус
Гласуване или извършване на сделка чрез пълномощник: Съдружниците или едноличният собственик могат да упълномощят свои представители за гласуване на решенията на общото събрание или за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял в България. В този случай те могат да се обърнат към чужд нотариус, които разполага с правомощието да заверява само подписи (без съдържанието на пълномощното). Пълномощното ще е валидно в България на основание чл. 61 КМЧП. То трябва да е преведено на български език, легализирано или заверено с апостил, ако държавата е страна по Хагската конвенция. Пълномощниците ще действат от името на съдружниците или на едноличния собственик за посочените цели.
