
Предимствата на модела за медиация „Харвард“
Моделът за медиация „Харвард“ е разработен от Роджър Фишър и Уилям Юри в Програмата за преговори на университета „Харвард“. Този модел е изключително полезен за извънсъдебното решаване на спорове при бизнес отношенията, тъй като е фокусиран върху интересите на страните, запазването на баланса на отношенията и постигането на споразумение, основано на обективен критерий.
Кога е подходящо да използваме медиатор при търговски спорове?
1. Когато спорещите страни имат дълготрайни търговски отношения и икономическата полза да ги продължат е по-голяма от тази да ги прекратят. Медиацията запазва отношенията, не създава противопоставяне и сблъсък на врагове.
2. Страните гледат оперативно на проблема и нямат желание да инвестират много време и пари, а искат бързо решение, което да намали текущите загуби и да ги доведе до нови печалби.
В съдебното производство съдът налага съдебно решение на страните, с което те трябва да се съобразят, докато в производството по медиация страните сами оформят своето споразумение, използвайки съдействието на медиатор. Контролът на страните върху решаването на проблема заема водещо място. Единствено от тях зависи какви отстъпки ще направят и как ще защитят интересите си. В производството по медиация е разумно бизнес лидерите да ползват юридически, финансови и други съветници, според естеството на спора, за да имат гаранции и защита срещу евентуално противоправно поведение на другата страна.
Медиацията пести време и пари.
Съдебното производство протича на няколко инстанции и може да отнеме години, преди страните да се снабдят с влязло в сила съдебно решение, а производството по медиация е по-кратко и цели страните да постигнат доброволно споразумение. В търговските отношения преговорите за решаване на спорове обикновено се характеризират с бързина и оперативност. Страните не желаят да се поставят в зависимост от натоварения съдебен график и да инвестират големи суми за правна защита.
Съдебното производство обикновено е по-скъпо от производството по медиация. При завеждане на иск държавната такса е 4 % от стойността на вземането. Държавна такса се дължи и при обжалване на решението – в размер на половината от първоначалната такса. Размерите на адвокатските възнаграждения също зависят от размера на претенцията и времетраенето на делото. Допълнителни разходи страните могат да направят за обезпечителни мерки, внасяне на гаранция за налагане на обезпечение, съдебни експертизи, разноски за събиране на доказателства и за съдебен изпълнител.
Разходите в производството по медиация са, на първо място, хонорарът на медиатора, който се уговоря за всяка проведена среща. Страните могат да направят допълнителни разходи за юридически, финансови и други съветници според естеството на спора, за да получат гаранции за законност на процедурата. Тъй като целта на медиацията е постигане на доброволно споразумение по волята на страните, обикновено не се налага прибягване до способи за принудително събиране на дължимото чрез съдебен изпълнител.
Основни характеристики на модела за медиация „Харвард”:
1. Хора – Трябва да се разграничават хората от проблема. Медиаторът е мек с хората. Наясно е, че те реагират според житейския си опит и според мнението си за другата страна, но се отнася с твърдост към проблема, който трябва да бъде решен.
2. Интереси – Фокусът е върху интересите, а не върху заетите от страните позиции. Позициите могат да блокират преговорите и да създадат атмосфера от напрежение и враждебност. Разкриването на действителните интереси на страните е първата крачка към постигане на добро споразумение.
3. Възможности – Преди страните да решат какво ще правят, набелязват поотделно с помощта на медиатора взаимоизгодните възможности. В хода на преговорите отхвърлят неприемливите варианти за споразумение или ги преформулират, докато стигнат до окончателно решение на проблема.
4. Критерии – Резултатите от преговорите трябва да се основават на обективни критерии. Разумът изисква да се постигне споразумение, което може да бъде реално изпълнено и отговаря на обичайните практики и законови норми.
В случай че страните не постигнат споразумение, те разполагат с възможност да се обърнат към компетентния съд или арбитраж при договореност за последното. Процедурата по медиация може да бъде прекъсната по всяко време, ако една от страните усеща заплаха и не получава гаранции за защитата на своите права и законни интереси. За да се избегне разочарованието и несигурността от едни провалени преговори, страните винаги трябва да разполагат с резервен план за действие.
Форма на споразумението:
Ако преговорите се развиват добре и страните постигнат споразумение, то може да бъде устно, писмено, писмено с нотариална заверка на подписите или да бъде внесено в съда, който да го одобри като съдебна спогодба. Съгласно чл. 18, ал. 1 от българския Закон за медиацията, споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако то не противоречи на закона и на добрите нрави.