Ако детето е родено в България и поне единият родител е български гражданин, то името на детето се формира по правилата за българските граждани от собствено, бащино и фамилно име. Собственото име се избира от двамата родители, бащиното име или т.нар. презиме е собственото име на бащата с окончание –ов/а или –ев/а, а фамилното име е фамилното или бащиното име на бащата с окончание –ов/а или –ев/а. Окончания на бащиното и фамилното име не се поставят, ако те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите.
Примери: Иван Димитров Иванов, Виолета Димитрова Иванова.
Бащиното име на дете, на което е установена само майката, (т.е. жената не е омъжена и бащата не е припознал детето) се образува от собственото име на майката, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.
Примери: Иван (Маргаритов) Иванов, Иван (Димитров) Иванов.
Името на дете, което не е български гражданин, но е родено в България, се вписва така, както е заявено от родителите му в съответствие с националното им право.
Примери: Джон Смит, X Æ A-Xii Мъск (Името на сина на Илон Мъск съответства на законите на американския щат Калифорния. Ако детето беше родено в България от родители – американски граждани, приложимо щеше да бъде националното право на лицето – законите на САЩ. За българските граждани същото собствено име би било обществено неприемливо и длъжностното лице има правото да откаже вписването му в акта за раждане.)
Името на дете, което е български гражданин, но е родено в чужбина, се формира по правилата на държавата, където пребивават родителите. След като местният орган състави акт за раждане на детето, родителите се снабдяват с официален препис, който се превежда и легализира или е заверен с апостил. Документът се представя на българския дипломатически представител в съответната държава в 6-месечен срок от раждането, за да изпрати акта за раждане за съответна регистрация в България. Тази процедура обаче отнема няколко месеца. Другият вариант е самите родители да впишат чуждестранния акт за раждане в регистъра на населението след завръщането си в България.
Името на детето се вписва в българския акт за раждане така, както е изписано в чуждестранния акт. По писмено заявено желание на родителите, ако в преписа липсва бащино име, то се добавя в българския акт за раждане по правилата на българския закон. По писмено заявено желание на родителите, при съставянето на българския акт за раждане до три години от раждането на детето могат да се добавят окончанията –ов/а и –ев/а, съобразно пола, ако те липсват в чуждестранния акт.
Примери: Джон Иванов, Джон (Димитров) Иванов, Виолета Иванов(а).
Актът за раждане се съставя в общината по постоянния адрес на майката, ако тя е български гражданин, а ако не е – в общината по постоянния адрес на бащата български гражданин. Актът за раждане се издава безплатно. На родителите се предоставя безплатно и удостоверение за раждане на детето.
Когато детето е родено в България, ръководителят на лечебното заведение изпраща съобщение за раждането на длъжностното лице в общината по случилото се събитие в 5-дневен срок, а длъжностното лице издава акт за раждане. Веднага след това на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане на детето.